Отбелязваме 125 години от рождението на Дико Илиев
Дико Илиев пише първото си хоро на 19-годишна възраст, без да има музикална теоретична подготовка. Според архивите това се случва през 1917 година, по време на Първата международна война, когато младежът е на фронта и там основава " Искърско хоро ".
Днес се навършват 125 години от рождението на огромния български композитор, музикант и диригент, основал 56 национални хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери - всички, изпълнявани от духови оркестри, отбелязва Българска телеграфна агенция.
" Дунавското хоро ", с което българите посрещат нова година, композиторът основава на 18 април 1937 година " От любовта ми към Дунава се роди едно от най-хубавите ми хора - " Дунавското “, само че най-обичано за мен си остава " Александрийка “, което носи името на щерка ми “, споделя по-късно Дико Илиев. " Александрийка " той написва след гибелта на щерка му Александрийка през 1935 година
Дико Илиев е роден на 15 февруари 1898 година в с. Карлуково, Ловешка област. Още от дребен демонстрира интерес към музиката. Когато е на 11 години, за първи път чува звука на флигорна и се влюбва в този инструмент. На 13-годишна възраст, през 1911 година, той постъпва в 16-и пехотен Ловчански полк в град Орхание (днес Ботевград) като музикант в духовата музика на полка. Започва да се учи на тромбон, защото местата за обичаната флигорна са заети. Още след петия месец демонстрира умеене и гений и е включен да свири в оркестъра.
Четиринадесетгодишен, Дико Илиев взе участие в Балканската война (1912-1913), където служи с военния оркестър на 16-и пехотен Ловчански полк от състава на Първа българска войска. Когато полкът е в Македония, Дико Илиев среща инцидентно татко си - миг, непокътнат на фотография.
През 1919 година Дико Илиев идва в София и постъпва като музикант в оркестъра на Военното учебно заведение с капелмайстор Тодор Хаджиев. В основания дружно с Гвардейската музика събирателен симфоничен оркестър на Софийската национална опера Дико Илиев свири в оперите " Кармен “, " Травиата “, " Трубадур “, " Риголето ".
От 1922 година до 1930 година композиторът живее в село Букьовци (днес Мизия), където се занимава със земеделие. През този интервал свири със своята флигорна на сватби, кръщенета, панаири и сборове из Оряховско и Белослатинско. Създава и управлява духовите оркестри в Букьовци, Селановци и Комарево. Композира хората “Букьовско ”, “Еленино ”, “Грънчарско ”, “Веселият Иванчо ”.
От 1931 до 1936 година Дико Илиев свири в духовия оркестър на Трета жандармерийска тайфа в град Оряхово, където композира хората " Зиг-заг ", " Селски въздишки “, " Майски цветя “, " Оряховска идилия “ - китка.
Две години, през 1936-1938, Дико Илиев е в Софийския боен оркестър с капелмайстор Иван Касабов, след което се завръща в Оряхово и постъпва в духовия оркестър, управителен от чешкия капелмайстор Александър Вейнер. От него Дико Илиев се учи на естетика, вярно гласоводене, систематизиране на инструментите и баланс на духовия оркестър и диригентство. През 1948 година Дико Илиев наследява диригентския пост от своя преподавател и е диригент на оркестъра до 1957 година
В Оряхово Дико Илиев основава едни от най-популярните си хора – " Дунавско “, " Веселото Санче “, " Дайчово “, " Елено моме “, " Александрийка “ и рапсодията " Танцът на жътварките ".
Композиторът взе участие във Втората международна война (1939-1945), в редовете на 36-и пехотен Козлодуйски полк, където е щаб-тръбач. След войната Дико Илиев основава Оряховското професионално околийско сдружение на музикантите. Организира 19 професионални музикантски групи.
В началото на 1947 година 36-и пехотен Козлодуйски полк е разформирован и Дико Илиев е изпратен на работа в 11-и пехотен Сливенски полк. С марша " Сливенци при Драва ", написан от него тогава, в продължение на 15 години, радио " София " открива обедната си стратегия.
През 1948 година Дико Илиев е назначен за диригент на полковия оркестър. След разпускане на полка е диригент на учреденият през 1957 година Оряховски духов оркестър към читалището. След пенсионирането си през 1958 година стартира да работи със самодейните духови оркестри в Северозападна България. Създава нови духови оркестри, дирижира и образова млади музиканти. През 60-те години на 20 век са написани хората му " Михайловградско “ и " Каменополско “, маршовете " Лехчевски чорбаджия “, " Септемврийски герои “, " Механизатори “, валсовете " В лозята на Рибине “, " Над Букьовци “ и други.
Творбите му са отдадени на събития, на обичани хора и красиви местности в родината. Цялото му музикално творчество е обвързвано с Оряхово, с Дунав, с гарнизонната музика, в която той е свирил като музикант. Композициите му съчетават национална музика с детайли от градския фолклор.
Дико Илиев умира на 30 ноември 1984 година в дома си в Монтана.
Дико Илиев е притежател на доста награди. Той е почетен със званието " Заслужил активист на културата " (24 май 1979 г.). На 15 февруари 1983 година, във връзка 85-годишнина от рождението му, той e почетен със званието " Герой на социалистическия труд " за неговия принос в развиването на българското музикално изкуство. Посмъртно е удостоен със званията " Почетен жител на Монтана " - на 26 май 2011 г., и " Почетен жител на Луковит " - на 19 септември 2014 г.
От 1988 година в Монтана се провеждат Празници на духовите оркестри " Дико Илиев ". Първите са извършени на 23 и 24 април 1988 година
С декрет на президента от 15 май 2016 година хладилник на остров Александър в Антарктида носи неговото име.
Днес се навършват 125 години от рождението на огромния български композитор, музикант и диригент, основал 56 национални хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери - всички, изпълнявани от духови оркестри, отбелязва Българска телеграфна агенция.
" Дунавското хоро ", с което българите посрещат нова година, композиторът основава на 18 април 1937 година " От любовта ми към Дунава се роди едно от най-хубавите ми хора - " Дунавското “, само че най-обичано за мен си остава " Александрийка “, което носи името на щерка ми “, споделя по-късно Дико Илиев. " Александрийка " той написва след гибелта на щерка му Александрийка през 1935 година
Дико Илиев е роден на 15 февруари 1898 година в с. Карлуково, Ловешка област. Още от дребен демонстрира интерес към музиката. Когато е на 11 години, за първи път чува звука на флигорна и се влюбва в този инструмент. На 13-годишна възраст, през 1911 година, той постъпва в 16-и пехотен Ловчански полк в град Орхание (днес Ботевград) като музикант в духовата музика на полка. Започва да се учи на тромбон, защото местата за обичаната флигорна са заети. Още след петия месец демонстрира умеене и гений и е включен да свири в оркестъра.
Четиринадесетгодишен, Дико Илиев взе участие в Балканската война (1912-1913), където служи с военния оркестър на 16-и пехотен Ловчански полк от състава на Първа българска войска. Когато полкът е в Македония, Дико Илиев среща инцидентно татко си - миг, непокътнат на фотография.
През 1919 година Дико Илиев идва в София и постъпва като музикант в оркестъра на Военното учебно заведение с капелмайстор Тодор Хаджиев. В основания дружно с Гвардейската музика събирателен симфоничен оркестър на Софийската национална опера Дико Илиев свири в оперите " Кармен “, " Травиата “, " Трубадур “, " Риголето ".
От 1922 година до 1930 година композиторът живее в село Букьовци (днес Мизия), където се занимава със земеделие. През този интервал свири със своята флигорна на сватби, кръщенета, панаири и сборове из Оряховско и Белослатинско. Създава и управлява духовите оркестри в Букьовци, Селановци и Комарево. Композира хората “Букьовско ”, “Еленино ”, “Грънчарско ”, “Веселият Иванчо ”.
От 1931 до 1936 година Дико Илиев свири в духовия оркестър на Трета жандармерийска тайфа в град Оряхово, където композира хората " Зиг-заг ", " Селски въздишки “, " Майски цветя “, " Оряховска идилия “ - китка.
Две години, през 1936-1938, Дико Илиев е в Софийския боен оркестър с капелмайстор Иван Касабов, след което се завръща в Оряхово и постъпва в духовия оркестър, управителен от чешкия капелмайстор Александър Вейнер. От него Дико Илиев се учи на естетика, вярно гласоводене, систематизиране на инструментите и баланс на духовия оркестър и диригентство. През 1948 година Дико Илиев наследява диригентския пост от своя преподавател и е диригент на оркестъра до 1957 година
В Оряхово Дико Илиев основава едни от най-популярните си хора – " Дунавско “, " Веселото Санче “, " Дайчово “, " Елено моме “, " Александрийка “ и рапсодията " Танцът на жътварките ".
Композиторът взе участие във Втората международна война (1939-1945), в редовете на 36-и пехотен Козлодуйски полк, където е щаб-тръбач. След войната Дико Илиев основава Оряховското професионално околийско сдружение на музикантите. Организира 19 професионални музикантски групи.
В началото на 1947 година 36-и пехотен Козлодуйски полк е разформирован и Дико Илиев е изпратен на работа в 11-и пехотен Сливенски полк. С марша " Сливенци при Драва ", написан от него тогава, в продължение на 15 години, радио " София " открива обедната си стратегия.
През 1948 година Дико Илиев е назначен за диригент на полковия оркестър. След разпускане на полка е диригент на учреденият през 1957 година Оряховски духов оркестър към читалището. След пенсионирането си през 1958 година стартира да работи със самодейните духови оркестри в Северозападна България. Създава нови духови оркестри, дирижира и образова млади музиканти. През 60-те години на 20 век са написани хората му " Михайловградско “ и " Каменополско “, маршовете " Лехчевски чорбаджия “, " Септемврийски герои “, " Механизатори “, валсовете " В лозята на Рибине “, " Над Букьовци “ и други.
Творбите му са отдадени на събития, на обичани хора и красиви местности в родината. Цялото му музикално творчество е обвързвано с Оряхово, с Дунав, с гарнизонната музика, в която той е свирил като музикант. Композициите му съчетават национална музика с детайли от градския фолклор.
Дико Илиев умира на 30 ноември 1984 година в дома си в Монтана.
Дико Илиев е притежател на доста награди. Той е почетен със званието " Заслужил активист на културата " (24 май 1979 г.). На 15 февруари 1983 година, във връзка 85-годишнина от рождението му, той e почетен със званието " Герой на социалистическия труд " за неговия принос в развиването на българското музикално изкуство. Посмъртно е удостоен със званията " Почетен жител на Монтана " - на 26 май 2011 г., и " Почетен жител на Луковит " - на 19 септември 2014 г.
От 1988 година в Монтана се провеждат Празници на духовите оркестри " Дико Илиев ". Първите са извършени на 23 и 24 април 1988 година
С декрет на президента от 15 май 2016 година хладилник на остров Александър в Антарктида носи неговото име.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ